как топъл бива кестенът наесен
кога забравен в шумата потъне
тъй твоето сърце затопля друго
и сънищата твои удвоява
не знам дали това е тъжен разказ
или е спомен също толкоз тъжен
бих искал да живея непознато
да нямам нито спомени ни думи
бих искал да съм в шумата потънал
тъй както бил съм в нищото си никой
до шията заровен в паметта си
и дума някоя за епитафия
Николай Заяков е роден на 27.10.1940 г. в с. Врабево, Троянско, където завършва и гимназия. Следва българска филология в Софийския университет. Истинските университети на поета обаче са софийските кафенета и кръчми, където преминават студентските му години в компанията на поетите от поколението на 60-те години. Издава първата си книга "Въпреки" през 1967 г. в издателство "Христо Г. Данов". Пловдивската му съдба е неразривно свързана с неговите връстници - поетите Петър Анастасов, Иван Вълев и, малко по-късно, Иван Николов. Идват и следващите книги на поета: "Непреклонна възраст" (1973), "Съдба на цвете" (1976), "Работни думи" (1977), "Магазин за метафори" (1981), "Ешафод" (1985), "Свещ" (1990), "Дневникът на господин Самотен" (1999, получила наградата "Иван Николов"), "Пастирът на звездите" (2008) и "Евангелие от Никола" (2010). Тези заглавия илюстрират фанатичната пристрастеност на поета към думите. Николай Заяков е познат на своите читатели и като публицист. Всъщност трудовият му стаж преминава в един вестник и в едно списание. Рубриката му "Писма от Мрачна поляна" в пловдивския в. "Марица", за жалост, е свалена от цензурата в годините на демокрацията и забранена дори и като словосъчетание. Умира на 06.07.2012 г.
